Пътна карта от Лиеж за социална икономика
в Европейския съюз

Пътна карта от Лиеж за социална икономика в Европейския съюз

Полезна информация

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1296/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2013 година относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации („EaSI“) и за изменение на Решение № 283/2010/ЕС за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване „Прогрес“

6_REGULATION__EU__No_12962013_OF_THE_EUROPEAN_PARLIAMENT_AND_OF_THE_COUNCIL_BG.pdf (1.3 MB)

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 346/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 април 2013 година относно европейски фондове за социално предприемачество.

LexUriServ_EuSEF_BG.pdf (974.44 KB)

Съобщение на комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите , Брюксел, 25.10.2011 г., COM(2011) 682 окончателен

Инициатива за социалното предприемачество
Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност 

Единният пазар се нуждае от нов приобщаващ растеж, насочен към създаване на работни места за всички. Също така е необходимо да бъде удовлетворена все по-голямата нужда на европейците от едно по-етично и по-социално измерение на тяхната работа, потребление, спестявания и инвестиции.

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ – COM(2008) 394

EU_malki_predpriatia_BG.pdf (386.93 KB)

Резюме и препоръки: Призив за действия, отправен от експертната група по социално предприемачество към Комисията GECES)

Cоциалната икономика и социалните предприятия представляват изцяло нов начин заосъществяване на стопанска дейност и като такива те разполагат с потенциал да променят коренно социално-икономическата среда. Новите тенденции през последните години са свързани с възникването на кръгова икономика на сътрудничеството, която от своя страна създаде възможности за разрастване на социалните предприятия в Европа. Социалната икономика и социалните предприятия изпълняват все по-значима роля, което в голяма степен се дължи на тяхната способност за справяне с някои сериозни предизвикателства, пред които е изправена понастоящем Европа, по-специално необходимостта да се стимулира устойчив и социално приобщаващ икономически растеж и да се създават работни места. Същевременно теработят по цели с по-конкретна насоченост, като например кризата с бежанците, влошаването на околната среда и необходимостта от насърчаване на по-голямо равенство между половете.

Настоящият доклад на експертната група по социално предприемачество към Комисията (GECES) представлява призив за действия, отправен към Европейската комисия, държавите членки и организациите на социалните предприятия….

Booklet_GECES_A5_BG.pdf (647.92 KB)

Закон за социалните предприятия на Финландия

Оригинална статия: Social Enterprise Legislation in Finland
Автор:  Pekka Pättiniemi
Gdansk in 26th of June 2008.
Неофициален превод: Теодора Демирева, МТСП

Pekka Pättiniemi
Gdansk in 26th of June 2008.

Финландия е скандинавска страна с универсална система на благосъстояние. Публичният сектор е този, който поема отговорността за полагане на грижи за нуждаещите се. След Втората световна война общините и други публични организации създават над 300 центрове за работа и защитени (ползващи се с държавна протекция) цехове за наемане на лица в неравностойно положение. Преди 1990 г. не е съществувала реална потребност от социални предприятия. Но в началото на 90-те масовата безработица и сериозните икономически кризи променят ситуацията. Сред безработните и техните асоциации възниква идеята за самоподпомагащи се предприятия за трудова интеграция. Икономическите кризи оказват много силно влияние и върху центровете за трудова рехабилитация на хората с увреждания, в следствие на което те са принудени да съкращават разходи за рехабилитационни дейности с цел оцеляване; наложило се е да търсят нови пазари за продуктите си и нови начини за самоорганизиране.

Произход на финландския закон за социални предприятия

Финландският закон за социалните предприятия е подготвен в рамките на много бърза процедура през лятото и есента на 2003г., обсъден е в Парламента в рамките на добро разбиране и е приет на 30.12.2003, влиза в сила от 01.01.2004г.

Мотивация за създаване на закона:

1. 180 000 души са в постоянна дългосрочна безработица;

2. 45 000 лица с увреждания изпитват сериозни затруднения да си намерят работа;

3. нелоялна конкуренция от страна на някои организации, представляващи малките и средни предприятия и индустрии;

4. нелоялна конкуренция от страна на доставчици на социални услуги от публичния сектор, които са били засегнати сериозно от законодателни процеси.

Според Закона социално предприятие е:

1. Предприятие, основано за създаване на заетост за хора с увреждания и дългосрочно безработни лица;

2. Пазарно -ориентирано предприятие, което има своя продукция и/ или услуги;

3. Трябва да бъде регистрирано като търговец в регистъра на социалните предприятия към Министерството на труда;

4. Най-малко 30% от работниците трябва да бъдат дългосрочно безработни лица с увреждания или просто лица с увреждания;

5. Заплати се изплащат на всички работници, независимо дали са в неравностойно положение или не според общите договорености в съответния отрасъл на индустрията.

Парламентът приема Закона за социалните предприятия и изисква на всеки две години да се прави оценка на ефективността. През пролетта на 2006г. Министерство на труда прави оценка на ефективността на Финландския закон и стига до заключението, че за да се повиши способността на социалните предприятия да наемат лица в неравностойно положение и дългосрочно безработни парламентът и правителството:

• Трябва да разрешат редуциране на данъка добавена стойност за социалните предприятия;

• Да финансират ефективните системи с цел насърчаване на социалните предприятия;

• Трябва да изискват използването на социалния критерий в обществените поръчки;

• Трябва да добавят ментална (умствена) възвращаемост към целевите групи на социалните предприятия.

Парламентът на Финландия се съгласява с Министерството на труда и прави някои предложения за подобряване на Закона. Според Парламента, имигрантите, които не ползват финландски език трябва да бъдат включени към целевата група в случай, че не могат да си намерят работа.

Независимо от плановете промените включват някои леки подобрения по отношение на субсидиите за наемане на целевите групи. Направените промени позволяват също така на социалните предприятия да пренасочват свои работници към други предприятия за фиксирана заетост (fixed term employment).

Какъв вид предприятия отговарят на изискванията за регистрация в регистъра на социалните предприятия?

Всички предприятия, независимо от тяхната правна форма и структура на собственост могат да кандидатстват за регистрация, ако вече са регистрирани като предприятие в Регистъра на предприятията към Министерството на търговията и промишлеността. Дори и асоциации, които имат постоянно място в бизнеса и имат поне един нает и вече са регистрирани във вече споменатия по-горе регистър може да кандидатстват за регистрация в регистъра на социалните предприятия.

Допуснатото предприятието задължително трябва да спомене в подзаконовите си актове, че има за цел да наеме лице с увреждане или дългосрочно безработни лица. Всяко социално предприятие от Регистъра трябва да наеме най-малко едно лице с увреждане. Никое друго предприятие освен тези, които са вече регистрирани в Регистъра не може да използва думите социално предприятие за маркетингови цели или в името си.

Ползи за социалните предприятия

Обществените служби за заетост може да бъдат субсидирани (да използват грантова подкрепа) за създаване на социално предприятие. Грантова подкрепа може да бъде оказана и на асоциации и фондации, които имат за цел да насърчават споменатите в този закон социални предприятия. Тази грантова подкрепа не се дава за търговско развитие. Използването на този вид подкрепа е минимално поради ограничения в използването. Регистрираните социални предприятия могат да кандидатстват за всякакъв вид подкрепа, заеми и т.н. както и всяко друго регистрирано предприятие в страната.

Регистрираните социални предприятия могат да кандидатстват за по-улеснена процедура за субсидиране на заетост (субсидирана заетост или комбинирани субсидии) на дългосрочно безработни и/или членове на състава с увреждания в сравнение с „нормалните“ предприятия, които получават заплащане спрямо разходите за заплати. Регистрираните социални предприятия получават тази помощ за три години в рамките на едно кандидатстване, докато нормалните предприятия трябва да кандидатстват всеки шест месеца или всяка година. Отпуснатите субсидии за социалните предприятия са в максимален размер докато другите предприятия може и не винаги да получават максималния размер на субсидията за заетост. Три годишният период на подкрепа за лицето с увреждане може да бъде подновяван многократно докато въпросното лице достигне такава степен на способност, която му позволява да бъде наето в отворения пазар на труда. Субсидиите за наемане на дългосрочно безработни не могат да бъдат подновявани.

Финландските социални предприятия нямат някакъв специфичен публичен статус, по силата на който да се ползват от тези преимущества.

В определени случаи, когато повечето от наетите в социалните предприятия са хора с ограничени възможности за работа, обществените поръчки могат да бъдат насочени само към тях или към традиционните центрове за работа. (Закон за обществените поръчки 348/2007 &14).

Незначителността на този вид подкрепа има за последица това, че няма ограничения за социалните предприятия как да използват възможните печалби или създадените излишъци.

Финландският закон за социалните предприятия не изисква някакъв вид структура за участие или участие от членовете, собствениците, наетите или други заинтересовани страни, нито пък осигурява някакво преимущество поради някакъв модел на участие в предприятието (например кооперативи на работниците или други). В същото време обаче не ограничава използването на различни структури за участие в социалните предприятия оттук и повишаването на интеграцията на целевите групи.

В средата на юни 2008г. са били регистрирани 170 предприятия според Закона за социалните предприятия. 166 от тях са били компании и други частни предприятия (някои собственост на организации от социалната икономика) и 14 от тях са били предприятия от социалната икономика.

Повечето от регистрираните социални предприятия са микро предприятия от 2 – 3 лица. Сектора на търговия варира значително. Най-големите предприятия произвеждат метал, дървесина и текстилни стоки, а най-малките в повечето случаи доставят услуги (почистване, дейности по жилищата и т.н.) .

Финландският Закон за социалните предприятия в сравнение със законодателството на други европейски страни.

За да се изяснят различията в законодателствата на европейските страни, свързани със социалните предприятия се използва характеристиката на социалните предприятия, дадена от европейската изследователска мрежа – EMES.

Критериите на EMES¹ са четири, свързани с предприемачески измерения и пет, свързани със социални измерения.

Таблица 1. Законодателство за социалните предприятия в някои EU страни
в сравнение с критериите на EMES

Критерии на EMES (https://www.emes.net/)	Великобритания Компании в интерес на общността (CIC)	Италия Закон за социалните кооперативи	Белгия Компании със социална цел	Португалия Компании за интеграция	Финландия Закон за социалните предприятия
Трайно производство на стоки и/или услуги		х	х	х	х
Висока степен на автономност		х	х
Значителна степен на икономически риск	х	х	х	х	х
Минимален размер на платена работа		х	х	х	х
Инициатива, създа­дена от групи граждани	х	х		х
Вземането на реше­ния не се основава на притежание на ка­питал		х	х	х
Същността е на база участие, което включва лицата за­сегнати от дейността	х	х	х
Ограничено разпре­деление на печалби­те	х	х	х	х
Задължителна цел е компанията да има полза	х	х	х	х	х (заетост)

Pättiniemi Pekka, 2008.

Източници:

https://www.cicregultor.gov.uk/

Borzaga C & Loss M „002 . Work integration social enterprises in Italy. EMES working papers 02/02. Liege.

Defourny J et al 2001. The Co-operative Movement in Belgium. Perspectives and prospects. Luc Pire. Bruxelles

Perista H and Nogueira S. Work integration social enterprises in Portugal. Emes working papers 04/06. Liege

Laki sosiaalisista yrityksistä (Act on Social Enterprises) (1351/2003).

Финландският закон за социалните предприятия определя минимални условия за социалните предприятия (да наемат лица с увреждания и дългосрочни безработни лица). Покрива 4 от 9-те характеристики. Три от тях са свързани с предприемачеството и само една е свързана със социалните измерения. Финландия е единствената страна, една от петте, която не ограничава използването на излишъка по никакъв начин.

Финландският закон, заедно със законодателството по отношение на компаниите в интерес на общността (CIC) от Великобритания не предлага някакво специално преимущество на социалните предприятия. Обикновено законодателството за социалните предприятия има намерение да предложи специфични данъчни облекчения или субсидии, затова че има ограничения в дългосрочните и краткосрочни цели, трудова сила и/или разпределянето на печалба. Финландският закон заедно с този на Португалия не изисква непременно някаква структура за участие в социалните предприятия нито пък споменават или изискват нещо, свързано с инициаторите. Независимостта на социалните предприятия от единиците (обектите) в публичния сектор не е критерий.

Бъдещи развития, свързани със социалните предприятия и законодателството за социални предприятия

Според заключенията на Парламента по подобряване на Закона за социалните предприятия ако законодателното обновяване и бъдещите развития в практиката на публичните услуги не показват ефективност трябва да бъдат обмислени други по-задълбочени средства. По-задълбочените мерки може да включат дефиниране на социалните предприятия като предприятия, които нямат за цел печалба и като предприятия, създадени за социални цели, за да се улесни усвояването на повече субсидии и даже да бъдат в състояние да предявяват законови изисквания за рестрикции по отношение на доставянето на печалба и продажбата или трансферирането на активи.

Днес дискусията за социалните предприятия има за фокус потребността от законодателство за социалните предприятия в социалните и здравни (health care) услуги, като се имат предвид идеите зад Закона за компаниите в интерес на общността (CIC), развити във Великобритания, както и Щведското законодателство що се отнася до ограниченото доставяне на печалбата.

Източници:

Pättiniemi Pekka, 2006, Sosiaalisten yritysten sosiaalisuus The question of social in social enterprises) in. a Niemelä Pauli, Pursiainen Terho (toim.) Hyvinvointi yhteiskuntapoliittisena tavoitteena. Sosiaalipoliittisen yhdistyksen tutkimuksia nro 62, Kuopion yliopisto, Kuopio

Pättiniemi Pekka, 2008, Development of legislation in social enterprises in Finland in Tiina Huotari,

Miika Pyykkönen and Pekka Pättiniemi Between social and economic. Sosiaali- ja terveysturvan keskusliitto ry Helsinki,

Act on Social Enterprises No. 1351/2003 Issued in Helsinki, December 30, 2003,

Amendments to Act on Social Enterprises 409/2007

Act on Public Procurement (348/2007),

https://www.eduskunta.fi/triphome/bin/thw/?$%7BAPPL%7D=utppdf&$%7BBASE%7D=utppdf&$%7BTHWIDS%7D=0.45/332389&$%7BTRIPPIFE%7D=PDF.pdf

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, Брюксел, 27.10.2010 г., COM(2010) 608 окончателен

Към Акт за единния пазар
За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика
50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас.

Решение № 283/2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 март 2010 година за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване Прогрес

P6_TA(2009)0062, Социална икономика, Резолюция на Европейския парламент от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика (2008/2250(INI))

Манифест за социална икономика

Приет на Конференцията по социална икономика проведена на 27 юни 2008 г. в корабостроителницата в Гданск (Полша).
Конференцията по социална икономика в Гданск има за цел да сближи националните и международните среди, които са обединени от идеята, че социалната икономика може да предложи ефективни решения на важни социални проблеми. Срещата в Гданск обобщава процес, протекъл през последните години за търсене на най-добри модели в контекста на социалната икономика. Тя се предхожда от две други срещи – в Краков и Варшава, като тази конференция се провежда в Гданската корабостроителница – родното място на движението „Солидарност“ от 1980-те години. Именно оттук водят своето начало историческите процеси, които измениха съдбата на Европа. От тук е излъчена идеята за солидарността към всички страни. Резултатите от срещата са свързани с убеждението, че дейностите, предприети в рамките на социалната икономика следват най-добрите традиции на движението „Солидарност“, но също така, че днес, след почти двадесет години, идеята за социалната икономика може да даде нов живот на традициите. Вярваме, че социалната икономика може да бъде икономика на солидарността.

РЕЗЮМЕ: Развитие на социалната икономика в Европейския съюз през последните години

Общата цел на доклада, изготвен от CIRIEC, е да се проучат последните промени в областта на социалната икономика (СИ) в Европейския съюз (ЕС) и неговите 28 държави членки. Той се фокусира върху три области: първо, социалната икономика и нововъзникващите понятия/движения, свързани с пространството между държавата и пазарните/функциониращите с цел печалба предприятия; второ, обществените политики в широк смисъл, които са структурирани на равнището на ЕС и в държавите членки през последните години с цел подобряване на сектора на социалната икономика, и трето, измерването на тежестта на социалната икономика във всяка държава –членка на ЕС. С това изследване не само се актуализират проучванията, озаглавени „he Social Economy in the European Union“ („Социалната икономика в Европейския съюз“), проведени от CIRIEC и публикувани през 2008 г. и през 2012 г. от Европейския икономически и социален комитет, но и се правят анализ и оценка на последните промени в тази област в Европа.

Razvitie_na_socialnata_ikonomika_EISK.pdf (2.14 MB)